Е, господа неблагодарници, аз тези думи съм ги изричал вече, но понеже на вас не ви се нрави да изкажете малко благодарности, реших да ви провокирам. Мисля, че човекът, който се нарежда в Топ3 на най-ценни хора за сървъра, заслужава поне една такава благодарност. Единствената причина преди няколко месеца да започна да влизам в сървъра отново беше искреното ми желание да срещна няколко познати ника. Е, и това се случи, разбира се, никога няма да забравя m0rb1t i JESUS, те абсолютно винаги ще са най-горе в моите очи, но това, което не очаквах да срещна е човекът, за когото правя темата. Всичко започна една вечер, докато за пореден път с Деко се смеехме на простотиите на децата. По едно време този VOLTER реши да ни навести (Деко и VOLTER вече се познаваха). Тогава това за мен беше само един ник на администратор и нищо повече. По-късно вечерта (може би 23:00) аз добавих този VOLTER в скайп, защото исках да го питам нещо по играта. Разбира се, той много бързо реши проблема и тогава вече се почна истинската история. Мисля, че откарахме до към 6:00 сутринта в приказки, теглене на локуми, дискусиране на стари неща, коментиране на проблеми и дори до голяма степен личен живот. Смея да твърдя, че това е първият човек, който успя така силно да ме грабне за една вечер, без дори да го виждам с очите си. След няколко дни станах Гейм Мастър. Е, този път заради Ивчо(Desperado) и Николай (Чаршафчето ми), но пък мисля, че оправдах тяхното доверие. Когато Веско разбра за това нещо, той, разбира се, нямаше нищо против, предвид локумите и разказите, които теглихме преди няколко вечери. В началото имах хъс да опровергая малко стари лаври (които са играли преди повече от година-две знаят за какво говоря), но въпреки това, не бях взел нещата кой знае колко на сериозно. Веско, разбира се, не е от хората, които са си 24/7 вкъщи, даже точно обратното, но това не пречеше почти всяка събота и неделя да влиза и да хвърлим по един тигел на арена и да сменим някоя приказка.С изминалите месеци уважението ми към този човек растеше и така се озовах в една ситуация, в която 90% от играчите ми се качвахте на главата и се замислих защо въобще продължавам да си тровя нервите. Точно цъках вече да се банвам в ГМ панела и изведнъж се сетих нещо...Абе, на тоя човек какви неща са му на главата и още се занимава с това, а аз не мога да се оправя с 150 деца ли ? Казах си : "АЙДЕ МАЛКО ПО-СЕРИОЗНО". В тоя момент вече имах нова цел. Трябваше да си дам още толкова зор, защото тоя човек заслужава всяка една минута помощ, която съм му оказал (РАЗБИРА СЕ СИЛНО ПОДПОМОГНАТ ОТ АКЕЧИ, БЕЗ НЕГО СЪЩО НЯМАШЕ ДА СЕ СПРАВЯ). Вече си бях казал, аз ще стоя тука и няма да мърдам, до момента, в който Веско каже, че вече не съм му нужен. Така и стана, продължих да се потя с вас (не си мислете, че е лесно) дори след като станах администратор и почнах да се занимавам с по-сериозната част от сървъра. И... в крайна сметка дойде този ден, в който Веско се умори достатъчно, че да ми напише : "Пепо, аз се отказвам." Разбира се, моят отговор беше повече от ясен. Аз му казах, че подкрепям всяко негово решение и дори го споделям. В момента, в който той спря да бъде администратор, аз също спрях и изпълних думата, която бях дал сам на себе си и искам да знаете, че ако той се върне и има нужда от моята помощ, аз пак ще бъда насреща. ДЪЛБОК ПОКЛОН, ВЕСКО
!
П.С. 1 : Не съм сигурен, че това е точният раздел за тази тема, ако не е така, моля преместете я, но не я трийте, искам да бъде видяна от всички желаещи.
П.С. 2 : Искам искрено да пожелая на екипа да държат сървъра на крака и да бъде в челните места на българските сървъри. Опичайте си акъла.
П.С. 3 : Дамянеее, Дамяне, какво ли щеше да правиш без десни ръце като Стаката и Веско един господ знае. Можеш само да се надяваш Deeply да бъде следващият такъв, иначе не знам къде ще ходиш...
ПОЗДРАВИ : БАТКО ВИ ПЕТЪР!
/ BARCELONA