Chapter : 1 - Първи стъпки
Когато за пръв път видях играта, беше от един приятел, има няма 6 години над мен, идваше в нас заедно с неговото семейство и докато техните и родителите ми си говориха, ние си цъкахме на компа. Трябва да е било преди минимум 7 години, защото помня, че не разбирах нищо от нищо.
Та когато и да идваше в нас предимно си цъкаше Му, а аз го гледах, беше ми доста интересно да гледам друг как играе, по някаква причина... Първия ми спомен от играта е как той бие ония черните същества в един от Lost Tower-ите, та накарах го след това да ми покаже какво се прави, как се прави. Обясни ми най - общо, да дигам левъли и ресове. Та правих това, докато не ми омръзна и спрях играта, и общо взето правих едно и също нещо от 7-8 годишна възраст до 7-ми клас, иначе казано допреди 3 години. Chapter : 2 - Сериозна игра.
Та седях си в даскало и си тъпеех, в безсмислена надежда времето да мине по - бързо и да изчезвам от тоя адски пъкъл.
И дочух един приятел да лафи за Му, викам му играеш ли ? Вика ми да, пита ме мене същото, отговорих му, че преди играех, обаче бях много зле и съвсем се бях отказал от играта. Той беше много ентусиазиран, че намерил друг човек, които е играл Му и почна да ме приканва да играя, че щял да ме научи, та рекох си, и без това по цял ден тъпея, що пък да не пробвам. И почнахме да играем заедно ( GrandSoulMu, мисля, че беше... играхме го, защото беше free credits и беше перфектно за тренировка, освен т'ва всички бяха слаби ) и честно казано, не ми каза нищо отначало, доста малко неща ми показа и бях много зле, отново. Както и да е, благодарен съм, все пак за това, което направи. Ника му по онова време беше KingBlade, а моят minDFucK ( lol, ugly as shit ) . Човекът, които истински ми помогна беше едно момче Nubby, това е човекът от всички помогнали ми, които всъщност се сетиха да ме питат с какви предмети съм и видя, че тотално съм си бъгвал HP-to със no hp сет и 32767 Vitality. А аз се чудех как пичовете около мен се бъхтят по 2-3 минути, а аз падам на 5 хита. Откакто ме оправи с предметите, тогава вечее.... почти никво подобрение. Само дето не падах толкова бързо, иначе отново едвам взимах килове. След време естествено, малко тренировка, наставление и опит и започнах да задобрявам. В един момент така се дръпнах, че цепех всички със сетове с, които нямам представа какво да правя. Впоследствие, най - известните ми никове станаха Nanahui & Avenger, и честно казано бях най - добрия в съръва, много се бях нахъсал и викам, отивам в DevilMu да ги цепя сега. Щото един пич, Phenomenon много се перчеше и викаше елате да ви видя във Девил-а като се толкова добри. Chapter 3 - Пълен провал.
Та отидох в Девил-а, опрасках сигурно 70 лева за SMS-и, като първия зарибен келеш. Иии падах... здраво... много здраво. Тогава ми светна крушката, че тия в GrandSoulMu са били меко казано неадекватни в сравнение с Devil-a, което е много смешно, защото те така или иначе повечето играчи в Девила не бяха особено добри. Помня, че беше последните дни/седмици на Fr0s7, тогава почнах в Девил-а. Ии така, трепеха си ме известно време, отказах се заради огромна телефонна сметка и недостиг на предмети, връщах се, напусках... Докато накрая...
Chapter 4 - Най - накрая.
Най - накрая, като почнах отново, ми помогнаха. -diE-, същия човек, които в момента ме накара да се върна, ми помогна и ( да спомена само, това е човека, които заслужава най - много да бъде Администратор, а доколкото помня е стигал най - много Еlite GameMaster, сигурно 95% от останалите шматки дето са били Администратори не могат да му стъпят и на най - малкия пръст, за това, което е направил за тоя съврър. ) нещата се пооправиха, каза ми тук там някой неща и започнах да бия по слабите, започнах да си търся Сет-а, Уеп-а, Шилда, които най - ми пасваха на стила, с които се чувствах най - комфортно... И ги открих, Dark Phoenix Set, Mace of King, Bronze Shield. За кратък, но славен срок, с тези айтеми, почти не паднах. Най - голямото ми постижение с Blade Knight, е определено Soul Survivors евента, бях капитан и спечелихме. Още помня някой от момчетата, XyiJezi, SparCo, BeStrong... ( Клипа на финала всъщност го има във Вбокс7 страницата на сървъра ) Продължих да си играя с БК, докато не ми омръзна ...
Chapter 5 - Хубавите времена и западъка
Реших да си направя Magic Gladatior, тоя герой винаги ме е радвал най - много от всички заради външния му вид ( освен DL, но той е твърде слаб заради версията на играта и нищо не може да се направи... ), та направих си и с изненада открих, че ме бива горе - долу с него. Сам се справях, дори като не знаех 2те най - важни неща за един Magic Gladiator... Та след като получих малко помощ от някой по - добри играчи, надминах всички. Никой не можеше да спре Swarley, звучи самовлюбено и надменно, но това е истината. Най - много точки, които ми бяха взимани от Blade Knight са 6. Тогава всички ме знаеха, нямаше нито едно MG, което да не ме питаше, да му помогна и въпреки, че на всички помагах, защото все пак знаех откъде съм тръгнал и колко е трудно да пробиеш сам, и въпреки, че на всички помогнах, нито едно не ме надмина. Тогава, не спирах да играя, най - голямата ми цел беше HOF. Затова, когато се събрахме 6 от най - силните играчи във сървъра за King of DevilMu евента и ме избраха мен, да се бия срещу останалите, кефа ми беше ненадминат. Още повече когато завърших, 5:0, а за HOF, бяха нужни 3 победи от 5. Знаех, че съм влязъл, и треперех от кеф. За мое съжаление по онова време, не знам защо, но никога не бях приет, въпреки, че бях най - силният играч в сървъра. Питах, питах, накрая се отказах и си рекох, няма да го бъде, HOF-ер няма да се става през тоя ми живот. Дойде, League of Champions, рекох си сега е момента, но бях загубил форма, поради факта, че никой не искаше да играе срещу Swarley и може да се каже, че не го играх повече от месец. Загубих желание за игра с Мagic Gladiator, цъках си с Blade Knight от време на време, но сигурно паднах над 15 пъти подред и съвсем се отказах от играта, мислех да изиграя някоя друга игра с приятелите като за последно, но тогава реснаха сървъра и си рекох, айде чао.
И сега се върнах, с надеждите да се позабавлявам малко, да се видя със старите дружки, за постижения вече не играя, ако има някакви разбира се, са добре дошли, но иначе не ми е приоритет ... ии общо взето това е всичко, което помня, което си струва да се каже.
) , ти също винаги си бил един от малкото свестни в тоя сървър за бая време. 
успех и приятна игра 
